Юпитер е втората по яркост планета след Венера. Но докато Венера може да се види само сутрин или вечер, то Юпитер понякога свети ярко цяла нощ. Поради бавното, величествено движение на тази планета между звездите, древните гърци са й дали името на своя върховен бог Зевс. В Римския пантеон на Зевс съответства Юпитер.
Два пъти Юпитер изиграва важна роля в историята на астрономията. Това е първата планета, на която са били открити спътници. От друга страна пък, Юпитер и неговите спътници помогнаха да се реши една от най-древните загадки – дали светлината се разпространява мигновено или скоростта й е крайно число.
Между хилядите астероиди, открити и изследвани от началото на XIX век досега, се оказало, че някои от тях се намират в непосредствена близост до т. нар. Лагранжови либрационни точки L₄ и L₅ на планетата Юпитер. Те се движат приблизително по нейната орбита и обикалят около Слънцето с период около 12 години на две групи – съответно около точка L₄ и около точка L₅. Всички тези малки планетки са получили имена на герои от Троянската война, описана в „Илиада” на Омир. Двете групи астероиди са наречени „Троянски планети” („Троянски астероиди”). Тези от троянските астероиди, които се движат на 60 ° пред Юпитер, се наричат „Гърци”, а другите, движещи се на 60° след планетата, се наричат „Троянци”.