ЮПИТЕР
Юпитер е шестата планета от Слънцето и първата по големина.
Два пъти по-масивна от всички други планети, взети заедно (318 пъти повече от Земята).
- орбита: 778 330 000 км от Слънцето
- диаметър: 142 984 км (екваториално)
- маса: 1.900.1027кг
В римската митология Юпитер е цар на боговете, в гръцката – Зевс – владетеля на Олимпия.
Юпитер е четвъртият по яркост обект в Слънчевата система след Слънцето, Луната и Венера.
Юпитер е посетен един път от “PIONER 10” през 1973г. Корабът “GALILEO” в момента в орбита около Юпитер и ще изпраща данни към Земята през следващите 2 години.
Газовите планети нямат твърда повърхност, а газовият състав се сгъстява с дълбочината. Това, което виждаме при тяхното наблюдение, са облаците в повърхностната атмосфера. Юпитер е съставен от 90% водород и 10% хелий (по брой атоми; а по маса – 75% водород и 25% хелий) със следи от метан, вода, амоняк и скала, близка до състава на слънчевата мъглявина.
Над ядрото на Юпитер лежи основният корпус на планетата под формата на течен метален водород. Тази форма на най-често срещаните елементи е възможна само при налягане надвишаващо 4 млн. бара. При температурата и налягането във вътрешността на Юпитер, водородът е течен, а не газ. Той е електрически проводим и е източник на магнитното поле на Юпитер. Този слой съдържа следи от хелий и различни ледове. Външният слой се състои предимно от молекули водород и хелий, който е течен по-навътре и газообразен по-навън.
Атмосферата, която наблюдаваме е само най-горната част на тази многослойна система. Също така има и вода, въглероден диоксид, метан и други молекули в много малки количества.
Юпитер и другите газови планети имат високоскоростни ветрове, които се разпростират на големи географски ширини. Те духат в противоположна посока на тези, които духат в съседните географски ширини. Разликите в температурите на тези ширини са причина за цветните ивици, които доминират. Светло оцветените се наричат “зони", а тъмно оцветените – “колани”.
Атмосферата на Юпитер е също доста турболентна. Това показва, че ветровете са причинени от топлината на планетата.
Голямото Червено Петно било наблюдавано от Земята в продължение на 300г. То е с размери от 12 000 до 25 000 км, достатъчно голямо да събере две Земи. Това е регион с високо налягане и облаците му са по-нависоко.
Юпитер излъчва повече енергия, отколкото получава от Слънцето. Вътрешността на планетата е гореща – 20 000oК.
Юпитер има голямо магнитно поле, много по-силно от това на Земята. Магнитосферата надхвърля 650 млн. км (пресича орбитата на Сатурн). Тя, обаче не е сферична (по посока към Слънцето е само няколко млн. км) и за това луните му са в магнитосферата.
Радиацията около Юпитер е много по-интензивна и би била фатална за незащитено човешко същество.
Юпитер има пръстени като Сатурн, но много по-слаби и малки. Те са тъмни. Може би са съставени от малки части скален материал и не съдържат лед. Частиците в пръстените на Юпитер не се задържат дълго там, поради привличането им от атмосферата или магнитното поле. Има доказателства, че пръстените непрекъснато се допълват от прах, формиран от микрометеорни сблъсъци в четирите вътрешни луни, които са много енергични, заради голямото гравитационно поле на Юпитер.
През 1994г. кометата “ШУМЕЙКЪР-ЛЕВИ 9” се сблъсква с Юпитер и резултатите са впечатляващи.
През нощта Юпитер е често най-ярката звезда на небето (на второ място след Венера, която рядко се вижда през нощта).
Голямото Червено Петно може да се види с астрономически телескоп, а четирите луни лесно се виждат с обикновен телескоп.